31 март 2007

Чай във фабриката


В района на кръстовището между "Дондуков" и "Раковски" се води интересна война.

Новобогаташи и предприемачи, преодолели остатъците от съвест сред държавните и общинските служители, събарят къща след къща. Изглежда, обаче, се оформя група за противодействие.

От известно време районът е популярен сред софийските бохеми, според които тук е останало най-много от духа на стара София. Фронта държат поне дузина антиквариати, някои от най-добрите ресторанти в града - L'Etranger, "Отвъд алеята зад шкафа", "Доктор Фауст", куп баничарници, редакцията на Highflights и бордното списание на България Ер, добре построената бизнес-сграда на ъгъла на "Бачо Киро" и "Екзарх Йосиф", едно бюро за дизайн в стара, английски тип постройка на "Будапеща" и "Екзарх Йосиф" и още поредица приятни начинания, които обитават реставрирани къщи.

Едно от последните попълнения е чайната на ул. "Бенковски"11. Чай във фабриката, който е добре да бъде изпит с шоколадови курабийки или бананов сладкиш, върху плюшено кресло, докато няколко неформални типа забиват ненатрапчива клубна музика.

Мястото е от ново поколение, след като преминаха епохите на пиано-баровете, суши-закусвалните и шоколадовите къщи. Не е евтино, но затова пък превръща в събитие изпиването на чаша от няколкото десетки вида чай - от Yogi до мурсалски.

И, най-важното, е още едно рамо в неравната битка на бохемите с предприемачите за стара София.

29 март 2007

На покрива на Африка


"Дишай!", ми казва някой. Като че се измъквам не от самолет, а от утроба. Сбръчкан полицай ме зяпа със съчувствие. За момент ми се струва, че ме гледа с четири очи, но две от тях се оказват на жена от племето мурси от плаката зад гърба му.

За да попаднеш в Етиопия, ти трябват ваксина за жълта треска и виза. Най-близкото посолство е във Виена. То е склонно да приема документи по пощата, но пари – само в брой. Да пращаш банкноти по куриер е забранено със закон. Така че или пътуваш до Австрия, или някой ти прави услуга и плаща вместо теб. Цялата работа отнема между един и три месеца.

16 март 2007

ЕТИОПИЯ: Най-смешният туристически кич


Етиопците искрено вярват, че са потомци на цар Соломон. Според легендата им около 1000 г. пр. Хр. кралицата на Шеба се отбива на официално посещение в Ерусалим, от което се прибира с няколко съндъка подправки, и бременна.
Кичът е роден от тази история. Той е яйце, върху черупката на което е начертана Звездата на Давид. Яйцето се отваря, и вътре са кралицата на Шеба и цар Соломон в леглото!
Явно самите етиопци са си дали сметка, че доминирането на Соломоновия ген над цял народ чрез един единствен син звучи несериозно. Затова са продължили историята - щом навършва пълнолетие, роденият от Шеба син на еврейския цар навестява баща си в Ерусалим. Соломон го увещава да остане, но след като среща категоричен отпор, изпраща с него синовете на своите приближени.

10 март 2007

ЕТИОПИЯ: Дишай дълбоко!


Планините Симиен, 3400 метра височина. Налага се да поемаш дълбоко дъх. Кислородът е разреден. Но това не е единствената причина.

Резерватите на Етиопия се посещават само с въоръжена охрана. Тя не пази посетителите от дивите животни, а по-скоро от хора с диви намерения. През миналата седмица в друг резерват - пустинята Данакил, бяха отвлечени 15 чужденци. Десет от тях - французи, бяха освободени ден по-късно. Останалите петима - британски дипломати, са все още в неизвестност. Шофьорът на французите каза в телефонен разговор на нашия шофьор, че е видял подпалена колата им.

07 март 2007

ИСПАНИЯ: Европейски демони в El Prado



Луцифер, Сатана или дявол? Нито едното, нито другото, ако става дума за Мадрид. Там предпочитат оправдателното "Падналият ангел". Причината, вероятно е, че през последните столетия им се налага да живеят с него.

Когато през 1874 г. на граф Фернан Нунес му хрумва да издигне паметник на Луцифер в градския парк, местните жители посрещат екстравагантната му идея със смесица от учудване и негодувание.

Дяволът, обаче, се оказва по римски великолепен - мъжествен, съвършен и драматично падащ от небето с обездвижените си криле. Божият гняв току що се е стоварил върху него. Макар и изкривено от гняв и страдание, лицето му все още е на ангел - той не е брадясал, няма опашка, нито копита и остри уши.

След кратък размисъл мемориалът на Сатаната - единственият в света - печели общественото одобрение, а авторът му Рикардо Белвер - награда. И без това на фона на историята негодуванието е малко лицемерно - изобразяването на демони е изкуство, което испанците развиват от години - като се започне от рицарските брони, някои от които са категоричен прототип на маската на Дарт Вейдър от "Междузвездни войни", и се стигне до Франсиско де Гоя.

Неговите собствени бесове обитават голямата сграда на около 300 метра западно от el angel caído: Прадо, един от големите и важни европейски музеи за изящни изкуства.

Открит през 1819 г., Прадо притежава най-обширната колекция от работи на Гоя - над 140 картини и 500 рисунки от всичките му периоди - от времето на сладострастните Maja Vestida и Maja desnuda до ескизите на уродливи персонажи и чудовищния Сатурн, с полу-изядено човешко тяло в ръка.

"Сънят на разума събужда чудовищата", пише върху една от гравюрите, които полудялият някогашен хроникьор на Испания от времето на Бурбоните включва в сборника си Caprices.

Най-мрачната му поредица са "черните картини", които Гоя рисува по стените на своята Quinta del Sordo, Вилата на глухия, след като едва се разминава със смъртта през 1819 г. Много критици определят като слисващо решението му да се очисти от болестните видения, като ги изпише по стените около себе си.

В края на XIX в. картините са пренесени в музея, където са хармонично допълнение на "Сатурн" и двете платна, отразяващи ужасите от Наполеоновите войни - "Втори май" и "Трети май".

По ирония на съдбата, идеята за създаването на Прадо идва заедно с френското влияние и с вестта за учредяването на Лувъра в Париж - поместен в кралския дворец и с експозиция, съставена от колекцията на монарсите, той служи като модел за възникването на много от музеите от Мадрид до Санкт Петербург.

Фердинанд Седми възприема идеята под влиянието на втората си съпруга Мария Изабел де Берганса, но да отстъпи двореца си му се вижда малко много. Затова по нейна идея началната колекция от платна е изложена в сградата, строена за природо-научен музей, на западния край на Парке дел Ретиро.

Залите на Прадо, чието име на испански означава невинното "ливада", бързо се изпълват с мрачните демони на испанците - от Веласкес до Сурбаран. Музеят придобива три от най-зловещите триптиха на Йеронимус Бош, в които неговият халюцинационен гений е в най-добра форма.

Единствената жизнерадостна нотка идва от италианския Ренесанс - портретите и еротичните картини на Тициан, светлите рисунки на Ботичели, и Тинторето, Веронезе, Караваджо и Рафаело.

Но постепенно фламандски, холандски и германски майстори, рисуващи със стоте нюанса на сивото, запълват все повече стени, и превръщат обиколката в разтърсващо, но и изтощително преживяване.

А на излизане от Прадо Падналият ангел изглежда доста различно, направо хуманно.

01 март 2007

ГЪРЦИЯ: Celebrate diversity in Thessaloniki



Ако е събота сутрин, събудили сте се неочаквано рано в софийския си апартамент, и решавате, че: a) изглеждате ужасно във всяка от дрехите си; б) повдига ви се от мисълта за пържоли с кисело зеле; в) имате проблеми с дишането, като че цяла нощ сте свирили в бандата на Дизи Гилеспи, - не се обаждайте на психоаналитика си!

Състоянието ви вероятно може да се опише в три реда на латински, обаче има и по-безобидно име, и то е "Имате нужда от Солун!". Вместо да пиете успокоителни, качете се на колата и тръгнете на юг. Крайно време е а)да посетите вашия локален Marx&Sparks; б)да ядете октопод, маслини с риган, патладжан с чесън, поляти с много бяло вино, и курабийки за десерт; в)да подишате вятъра откъм морето; г)да направете кратка освежаваща духа разходка сред останките от онова, което новите историци нарекоха "балкански омлет".


Като километри, Солун е по-близо до София от Бургас. Пътят отнема около четири часа и половина, така че ако тръгнете около 7:00, ще го заварите още ухаещ на сутрешно кафе и кроасани. Към 11:30, обаче, раздвижването вече е започнало.

Haute couture бутиците и бижутерите по Виа Игнатия и по Цимиски току що са отворили.

Модиано - пазарът за храна, където можете да си купите тенекия добър зехтин или голям буркан с маринована хамсия, в този час вече прикючва с голямата търговия за деня. Продавачите на октоподи, калмари и свински бутове са утихнали и пушат цигари, подпряни на сергиите си.

По Леоф Никис, крайбрежната улица, която свързва прословутата Солунска митница с още по-прочутата Бяла кула, джогингът замира, но пък тротоарите се оживяват от 50+ годишни двойки. Те са загубили страст към пазаруването - вероятно поради нарастваща слабост в коленните стави, и прекарват съботните си предиобеди, припичайки се на слънце в кафенетата.

През това време техните деца компенсират мързела за спорт с усилен пазар. Жените в този град, които се считат за най-елегантно облечените в Гърция, традиционно прекарват този ден от седмицата в инспекция какво ново в D&G, Макс Мара, Луи Вуатон или Зара.

Една от особеностите на Солун е, че не го лови след-празничната умора. Още от първите дни на януари пазарът върви сякаш Коледа тепърва предстои. Гъркини препускат из бутиците, опипват, мерят, въртят се пред огледалните стени, купуват, опаковат, сортират, носят в торби, и когато напълно се изтощят, сядат да обядват, щастливо показвайки покупките си на олекналия с няколко стотачки съпруг.

Вероятно техният ентусиазъм е една от причините шопингът в Солун да е най-добрият на Балканите. С десетките дизайнерски магазини и молове, модерни ресторанти и кафенета и градско планиране тип "Манхатън" (последното - в резултат на пожара от 1917 г., който унищожава цели квартали до основи), центърът на Солун напомня на американски град.

Встрани от поп-културата, обаче, балканското му минало се подава от всеки ъгъл и предлага интригуваща разходка из пъстро историческо наследство.

Централно балканско пристанище и конгломерат от народи и нрави, в рамките на Османската империя той е столица на првинция Македония. И е една от най-размирните точки на полуострова.

Солун на евреите
Въпреки че българи, турци и гърци са водили в ново време серия от войни за Солун, и повечето искрено вярват, че претенциите им за собственост са основателни, в началото на XX в. градът принадлежи на евреите. От общо 120 000 жители, по онова време те са между 55 и 70 хиляди - повече от половината от населението, и поне два пъти по-многобройни от следващата по големина етническа група - турската.

Прогонвани от родните си места евреи заселват Солун в продължение на почти двайсет века. За тях може да се каже с чиста съвест, че са създателите на съвременния град. Когато 20 000 сефаради, бягащи от реконкистата на Изабела и Фердинанд на Иберийския, а и Апенинския полуостров, се установяват в Солун, той все още е в руини след завладяването му от Османската империя.

Еврейската общност е приета добре от Високата порта и заселва днешния център: между ул. Игнатия и морето, от площад Вардар до кръстовището на улиците Цимиски и Мела. През следващите 400 години тя така се разраства, че когато големите пожари от 1890 и 1917 г. опустошават Солун, равносметката е над 30 изгорени синагоги, над 10 училища и домовете на около 54 000 евреи.

Днешните квартали Барон Хирш, Каламария и Рези Вардар - първи опит за модерно градско планиране, са създадени в усилията на тези хора да се спасят от бедствието.

На кръстовището на улиците Калапотаки и Димостенес, близо до пристанището се е намирала най-старата, изгоряла синагога. Една от оцелелите е Яд Лезикарон на ул. Ираклиу, а другата, основана от пришълци от Монастир и наречена "на Монастериотите", е на ул. Сингру.

По време на Втората световна война цялата еврейска общност на Солун е вкарана в концетрационни лагери и избита. Почти няма оцелели.

Солун на българите

Когато в края на XIX в. започва българското национално освободително движение, което в крайна сметка довежда до основаването на съвременната независима държава, в Солун живеят около 10 000 българи. Групата им е една пета от еврейската, два пъти и половина по-малка от турската и един път и половина по-малка от гръцката.

Градът, обаче, е един от важните идейни центрове на последвалата революция. Това е основание много хора в България да смятат и до днес, че Солун им се е полагал по право. Те продължават да го наричат с адаптирания топоним, вместо да използват древното "Тесалоники", и сънуват както пристанището към Средиземно море, така и Солунската митница: популярна, почти митична емблема на лесно благополучие, която е влязла в съвременния български език като идиом.

Самата митница е в западния край на крайбрежната променада и българи често отиват да я снимат, с риск да бъдат арестувани - може би те са основната причина това невинно действие да е забранено от гръцките власти.

В центъра на стария град се е намирала Солунската българска мъжка гимназия, първата гимназия за българи на територията на Македония и Одринско.

Много български интелектуалци от средата на XX в. са образовани в нея, преди да се изселят в България след преминаването на града към Гърция в резултат на Балканските войни 1911-1912 г. Един от тях е Симеон Радев, който е оставил картинни описания на отношенията между етносите в града. Друг е превежданият на поне 15 езика български поет-символист Атанас Далчев. Домът на баща му, адвокат и учител в гимназията, е бил в района на Лададика, но е унищожен от пожар през 1914 г.

Солун на турците

Хълмът над центъра на града, известен като Кастра, е турски квартал от XIX в. Общността, заселила се тук докато градът е провинциална столица на Османската империя, никога не е надхвърляла една четвърт от населението на Солун. Но е сложила началото на един от най-важните за Европа процеси на Балканите: основаването на светската държава на турците.

Младотурската революция започва от Солун, или по-точно - от къщата на Кемал Ататюрк на Одос Агиу Димитру, която сега е собственост на турското консулство и музей.

Сама тя е христоматиен образец за архитектурата на епохата, и е в подножието на лабиринт от застроени в същия стил улици, които криволичат нагоре към върха на хълма и минаващата по него крепостна стена.

Кастра е и единственият район на Солун, който е запазил историческия си вид. Но само архитектурно. Турците са изселени от тук по силата на гръцко-турското споразумение за размяна на население от 1923 г.

Солун на Гърците, все пак

Гърците са основното население на града вече почти век, и отдавна са го обживяли напълно. Великолепните византийски руини и цръкви, които разкъсват монотонността на съвременните постройки из целия център им дава самочувствието, че живеят на исторически свои територии.

Що се отнася до съвременната култура, най-приятната гръцка следа в нея са ресторантите. Намират се почти навсякъде, и повечето са добри и на прилични цени.

В Кастра могат да се намерят напълно автентични гръцки таверни с vino da casa - в случая - наливна Рецина, и изобилие от охтоподаки, каламараки, тарама, дзадзики и всичко онова, което човек очаква да намери в един морски гръцки град.

Надолу, към крайбрежната ивица, традиционните места са разредени от модерни ресторанти с cuisine nouveau и сладкарници, от които се носи упоителната миризма на ванилия, канела и прясно опечени курабийки.

На площад Аристотелус през зимата човек все още може да си купи салеп - питие от прясно мляко и орхидеи, наследено от Османската империя, което някога се е продавало и по софийските и пловдивските улици.

В Лададика и по малките улички между Венизелос и пазара Модиано има голяма концентрация на традиционни ресторанти.

Списъкът от удоволствия, които могат да станат част от двудневна солунска терапия, е доста дълъг. Ефектът от нея е много освежаващ, ако не се брои неизбежната тежест в стомаха в следствие на преяждане. 48 часа по-късно можете да се върнете в София с усещането, че а)изглеждате чудесно; б)разнообразието на планетата трябва да се празнува; в)не е чак толкова лошо, че Солун се е паднал на гърците - поне на около 300 км. от София човек може да яде нещо, различно от кебапчета с мерудия и свинско с кисело зеле.