СОФИЯ: Сезонът на стоте празника

Понякога българите могат да бъдат много весели хора, и дори да забравят кошмарните си шофьорски навици

Четири следобед е, и вече се стъмва. Запътвам се към подлеза, защото отдавна съм се отказала да пресичам отгоре кръстовището на Орлов мост. Само преди две-три години всички правеха така. Вече не. Сигурно защото стана приятно да минаваш отдолу: слизаш по стълбите, често покрити със сняг по това време на годината, и попадаш в тунела с кафенетата и магазинчетата. От едната страна те лъхва на индийски парфюми, от другата - на прясно смляно кафе и шоколад. "Дрехите са първа употреба", пише на една от витрините. Нещата зад нея действително изглеждат така, че може да стане грешка.

Вървя към Двореца, и избирам по-дългия път - покрай Докторската градина, само за да не гледам ужасния сиво-черен паметник на Съветската армия. Няколкото акции на български интелектуалци, които се опитваха да го преместят в парк извън София се провалиха, и сега над дърветата се вижда автоматът, който едрите фигури на върха протягат към небето като на рекламата на Мосфильм от 1960-те. Само че дори там хората държаха сърп и чук, а не Калашников.

16-17 годишните момчета и момичета, които карат скей-борд и седят по стъпалата и парапетите около паметника, искрено вярват, че той е издигнат заради руско-турската война през 1878 г. Не им прави впечатление, че тогава Съветска армия не е съществувала.

Снегът, подобно на пролетното разцъфване на дърветата, обаче, има чудното свойство да лекува София и от най-грозните й рани. Покрива всичко, и успява да помири дори бронзовите съветски войници с превъзходната необарокова сграда на софийския университет.

Докато стигна Докторската градина, започва да вали на едри снежинки.

Зимата в София може да бъде ужасна. За разлика от повечето западно-европейски градове тук в средата на декември често пада обилен сняг. По някаква необяснима причина софиянци, освен ако не са подпомогнати от необичайно затопляне, не успяват да почистят чак до март. Събран на преспи в крайщата на улиците и тротоарите, той посивява от автомобилите, стъпква се и се заледява, докато не завали пак, за да побелее и стане симпатичен отново.

И все пак декември може да бъде и много красив. Ключът е в това да завали сняг точно по Коледа. Ако за повечето европейци тя е кулминацията на празничните дни, за българите тя е само стартовия сигнал за серия бурни празненства: Нова година, поредица имени дни - Васильовден, Богоявление, Ивановден, Антоновден и Атанасовден, и някои по-незначителни празници, които свършват едва към 18 януари.

Тези дни са най-хубавите от зимата в София. Прехвърлящи се от празненство на празненство в продължение на месец, българите стават неузнаваеми - мили и весели хора, които дори за кратко забравят да управляват автомобилите си по обичайния за тях злодейски начин. Освен това по-бавно цапат снега.

Градските паркове, затрупани със сняг, са божествена, блестяща гледка в слънчевите дни, и дори залезът на слънцето е повод за радост, защото вечерите обещават поредната добра вечеря в приятна компания.

Подминавам катедралата "Александър Невски" и виждам как трима клошари се топлят на Вечния огън до "Света София". Единият дори е извадил наденичка, която се мъчи да подгрее. Това са едни от най-смешните персонажи в града. Малко по-нататък на стълбите между "Московска" и "Дондуков" често сяда един просяк, който винаги е в добро настроение. Веднъж ми поиска цигара, и като видя, че отминавам, каза: "Е, добре, ще ми дадеш навръщане".

Клоните на дърветата вече се огъват от сняг и при Двореца са в чудна хармония с извивките на арт-деко павилиона. Влизам в "Тобако" с приятното предчувствие за дълги празници. Поръчвам си чаша зелен чай, и отварям книгата си. Правя се че чета, докато всъщност гледам през високите прозорци как снегът вали, и прави София по-красива, отколкото я познавам.