ФРАНЦИЯ: Да избягаш от Пикасо

В Маре, Париж, гениалният испанец е най-баналният начин за завързване на разговор

"Известно е, че като нямаха за какво да говорят, хората говореха за времето. В онези години освен за времето, говореха за Пикасо". Впечатленията на българския писател Богомил Райнов от Париж през 1960-те до голяма степен важат и днес, поне в района на Маре.

Този ултраелегантен квартал на френската столица е мястото с най-голяма концентрация на творби на Пикасо в света. Музеят в центъра му пази поне 203 платна, 191 скулптури, 85 керамични фигури и над 3000 рисунки, гравюри и ръкописи на най-продавания художник на XX век.

Тук могат да се видят автопортретите от 1901 и 1906 г., Олга в кресло от 1917 г., "Целувката" от 1925 г., тъжният му син Пол, облечен като Пиеро от 1925 г., жената в червено кресло от 1931 г. и портретът на Дора Мур от 1937 г. Графики, по някои от които според очевидци се е разхождала и ръсила дърдонки Есмералда, любимата домашна коза на Пикасо. Също и скулптури, изрезки от хартия, метални конструкции, и личната колекция, съставена от картини на Сезан, Дега, Матис и Модиляни.

Всичко, което ще видите около себе си в елегантния Musée Picasso, е данък. След смъртта на художника през 1973 г. семейството му заплаща на френската държава налозите за полученото наследство в натура, като по този начин прави възможно основаването на най-голямата обществена колекция от творби на Пикасо.

Придобивката се оказва толкова голяма, че правителството решава да създаде самостоятелен музей специално за нея.

Строеният през 1656 г. от генерал Обер де Фонтене [Aubert de Fontenay] хотел Сале, със своите светли стълбища, изненадващи извивки и шахматни черно-бели подове, се оказва най-подходящата възможност. Наеман от посланика на Венеция и служил като Централно училище по изкуствата и занятите до 1975 г., той става чудесен, одухотворен дом за разнообразната колекция.

Пространствата на реставрираното имение са широки, добре осветени, и измислени с ирония, която отлично пасва на хумора на Пикасо. Салони с високи тавани и прозорци към великолепната френска градина са свързани с объркващи коридори. Нишите изникват внезапно измежду криволичещи стълбища, и си стоят с отсъстващ вид, така че само внимателен поглед може да забележи неочакваните артефакти, които крият: профил, изрязан от тенекия; няколко събрани една върху друга метални плочки, или маниерно крива керамика с повече очи, отколкото й се полагат.

Пикасо е навсякъде тук: по стените на стаите и коридорите, заместващ колони в центъра на помещенията, скрит в тъмните ъгли, в арките на преходите и дори под стълбищата.

Едно от най-шокиращите неща за простите зяпачи на Пикасо винаги ще си остане ироничното презрение към публиката, с което са нахвърляни някои оценявани на космически суми негови творби.

Тази практика от първата половина на XX в. е чудесно описана в една от карикатурните историйки на Херлуф Бидструп [Herluf Bidstrup], в която скулптор е изпаднал в творческа криза и отчаян се мята из ателието си в очакване на идея. Кученцето му, изморено да чака следобедната си разходка, прикляква и се облекчава в ъгъла. "О, небеса! Каква гениална простота!", сигурно възкликва творецът, защото в следващата картинка той със светнал поглед извайва голямо, навито каменно лайно. Финалната сцена е в изложбената зала, където публиката е обиколила творбата и я гледа в захлас.

Лишен от снизходителност, Пикасо винаги е бил противник изкуството да е достъпно за не-познавачи: "То трябва да се забрани за свещено неграмотните, и до него не бива да се допускат недостатъчно подготвени хора", заявява той. Но и без това обяснение, много от неговите творби звучат като издевателство със снобите.

Гениален художник и противоречив човек, Пикасо говори за рисуването като за необходимост, на която не е в състояние да се противопостави. "Изкуството отмива праха на делника от душата", обича да казва той. Докато се разхожда из Musée Picasso, човек не може да не си помисли какво щастливо стечение на обстоятелствата е да продаваш ежедневната си терапия на такава добра цена.

Картините, пластиките и игрите му излъчват от всяко ъгълче на някогашния Hôtel Salé яркия му, властен и ироничен интелект. Както пише неговата внучка Марина: "Не можеш да избягаш от Пикасо!" Не и в Маре, Париж.