ИСПАНИЯ: Европейски демони в El Prado

Луцифер, Сатана или дявол? Нито едното, нито другото, ако става дума за Мадрид. Там предпочитат оправдателното "Падналият ангел". Причината, вероятно е, че през последните столетия им се налага да живеят с него.

Когато през 1874 г. на граф Фернан Нунес му хрумва да издигне паметник на Луцифер в градския парк, местните жители посрещат екстравагантната му идея със смесица от учудване и негодувание.

Дяволът, обаче, се оказва по римски великолепен - мъжествен, съвършен и драматично падащ от небето с обездвижените си криле. Божият гняв току що се е стоварил върху него. Макар и изкривено от гняв и страдание, лицето му все още е на ангел - той не е брадясал, няма опашка, нито копита и остри уши.

След кратък размисъл мемориалът на Сатаната - единственият в света - печели общественото одобрение, а авторът му Рикардо Белвер - награда. И без това на фона на историята негодуванието е малко лицемерно - изобразяването на демони е изкуство, което испанците развиват от години - като се започне от рицарските брони, някои от които са категоричен прототип на маската на Дарт Вейдър от "Междузвездни войни", и се стигне до Франсиско де Гоя.

Неговите собствени бесове обитават голямата сграда на около 300 метра западно от el angel caído: Прадо, един от големите и важни европейски музеи за изящни изкуства.

Открит през 1819 г., Прадо притежава най-обширната колекция от работи на Гоя - над 140 картини и 500 рисунки от всичките му периоди - от времето на сладострастните Maja Vestida и Maja desnuda до ескизите на уродливи персонажи и чудовищния Сатурн, с полу-изядено човешко тяло в ръка.

"Сънят на разума събужда чудовищата", пише върху една от гравюрите, които полудялият някогашен хроникьор на Испания от времето на Бурбоните включва в сборника си Caprices.

Най-мрачната му поредица са "черните картини", които Гоя рисува по стените на своята Quinta del Sordo, Вилата на глухия, след като едва се разминава със смъртта през 1819 г. Много критици определят като слисващо решението му да се очисти от болестните видения, като ги изпише по стените около себе си.

В края на XIX в. картините са пренесени в музея, където са хармонично допълнение на "Сатурн" и двете платна, отразяващи ужасите от Наполеоновите войни - "Втори май" и "Трети май".

По ирония на съдбата, идеята за създаването на Прадо идва заедно с френското влияние и с вестта за учредяването на Лувъра в Париж - поместен в кралския дворец и с експозиция, съставена от колекцията на монарсите, той служи като модел за възникването на много от музеите от Мадрид до Санкт Петербург.

Фердинанд Седми възприема идеята под влиянието на втората си съпруга Мария Изабел де Берганса, но да отстъпи двореца си му се вижда малко много. Затова по нейна идея началната колекция от платна е изложена в сградата, строена за природо-научен музей, на западния край на Парке дел Ретиро.

Залите на Прадо, чието име на испански означава невинното "ливада", бързо се изпълват с мрачните демони на испанците - от Веласкес до Сурбаран. Музеят придобива три от най-зловещите триптиха на Йеронимус Бош, в които неговият халюцинационен гений е в най-добра форма.

Единствената жизнерадостна нотка идва от италианския Ренесанс - портретите и еротичните картини на Тициан, светлите рисунки на Ботичели, и Тинторето, Веронезе, Караваджо и Рафаело.

Но постепенно фламандски, холандски и германски майстори, рисуващи със стоте нюанса на сивото, запълват все повече стени, и превръщат обиколката в разтърсващо, но и изтощително преживяване.

А на излизане от Прадо Падналият ангел изглежда доста различно, направо хуманно.