10 октомври 2005

ИТАЛИЯ: Mantua s'amuse


В Залата на Психея започва да ми става неудобно. Не съм възпитана в пуритански дух, но да съм воайор на оргията на група непознати ми идва вповече.

Налягали в предизвикателни пози по лежанки, възглавници и ръбове на басейни, мъже, жени, кучета и коне се носят в река от сладострастие. А аз ги гледам. При това изотдолу.

Нарисувани в най-добрите еротични традиции на късния Ренесанс, задните им части са толкова реалистични, че човек проумява защо главата на Римокатолическата църква дълго е заклеймявал перспективата като дяволска работа.


Дворецът Те, в който се намирам, е считан за най-големия шедьовър на Джулио Романо, италиански манерист от първата половина на XVI в. Строен е за Федерико Гондзага, херцог на Мантуа, за да може последният да се забавлява в него с любовницата си Изабела Боскета.

Докато разглеждам сцените как Психея се превръща в крава с намерение да прелъсти вол, и как Юпитер се кани да се възползва от Олимпия, започвам да се сещам за две прословути строфи от "Риголето", вложени в устата на... Херцога на Мантуа, главно действащо лице във Вердиевата опера.

"Бягаме като от чума
от верността - тиранин на сърцето".

Хммм, дали не са принадлежали на истинския херцог Гондзага? Славата му на плейбой е била публична тайна, както и ревността на жена му.

Риголето е културният символ на Мантуа. Операта, чието действие се развива тук, може да не е ласкателна за историческия имидж на херцогската фамилия, но кой го е грижа за честта на покойните, след като Верди донася такава популярност на града.

Хората тук са му признателни. В единия край са кръстили евтин хотел на името на наемния убиеч Спарафучиле, епизодичен, но ярък персонаж в либретото. В другия, до катедралата, са направили скулптура на самия Риголето.

Тъжната му, прегърбена фигура е малко неуместно сложена сред балкончета с цветя във вътрешния двор, и се налага да надничам през решетките, за да я разгледам. Тя е в началото на площад Сордело, определян като най-романтичните 500 кв. м. в Италия.

Съвременните пътешественици откриват в Мантуа драматичната красота на декаданса. Алдъс Хъксли, например, при посещението си през 1930-те казва, че никога не е виждал толкова дълбока, всепроникваща меланхолия.

Но градът е имал доста различен дух по времето на фамилията Гондзага - богати земевладелци, които в началото на XIV в. завземат властта чрез въстание.

Повечето от нейните членове са били обзети от неудържима joie de vivre. "Херцогът се забавлява! Че кога не го е правил? Игри и вино, тържества и танци/битки и банкети - всичко върши работа", както казват други подходящи строфи от "Риголето".

Обиколката на града дава добра представа за какво точно става дума. От Торе дела габиа, където са излагали на показ за всеобщо удоволствие престъпниците на града в клетка, до стряскащо монументалната фасада на недостроената църква Сант'Андреа, свидетелство за мегаломанията на Лудовико II. Но най-ярък пример е самият херцогски дворец, послужил за мизансцен и на "Риголето".

По времето на построяването си той е най-големият в Европа: 34,000 кв. м. площ, над 1,000 обитатели и 500 зали и стаи.

Освен това бързо след като идва на власт, фамилията Гондзага става ключов меценат на изобразително изкуство, поръчвайки и заплащайки щедро около 2,000 платна и скулптури.

Част от тях са продадени на Чарлз I при настъпила криза в двора и днес могат да се видят в Музея "Виктория и Албърт" в Лондон.

Въпреки това когато Хабсбургите превземат града през 1630 г., са необходими над 80 екипажа, за да изнесат опазените предмети на изкуството.

Според най-разпространената легенда прототип на Вердиевия герой е не Фредерико, а последният херцог Гондзага - Винченцо, известен привърженик на корупционните практики и оргиите.

"Нищо подобно"!, хладнокръвно заявява възрастен човек, когото заговарям на пейката край Лаго Инфериоре, едно от трите неестествено гладки езера на града. "Това не се говори в Мантуа, но в действителност градът става сцена на "Риголето" по чиста случайност".

Историята, която не очаквам да науча от мантуанец, но ето че сега става точно така, е следната: Франческо Мариа Пиаве пише текста си по "Le roi s'amuse" на Виктор Юго. Но Хабсбургите, възмутени от разпуснатостта на романа, налагат цензура.

За да избегнат унищожаването на операта, Верди и Пиаве бързо пренасят действието от Париж в Мантоа. За броени минути героите са прекръстени: Франсис I на Херцога на Мантуа, Трибуле на Риголето, и т.н. в същия ред. Заглавието "Проклятието" също е сменено, за да се отстрани всяка асоциация с първоначалния проект да се постави опера по скандалната френска новела.

Ставам от пейката леко замаяна. Както обикновено става в историята, хората нещо са се объркали. И аз по тях. Вече изобщо не съм сигурна какво съм видяла от сутринта.

Да не говорим, че Фредерико Гондзага може изобщо да не е имал любовница.