Ако е събота сутрин, събудили сте се неочаквано рано в софийския си апартамент, и решавате, че: a) изглеждате ужасно във всяка от дрехите си; б) повдига ви се от мисълта за пържоли с кисело зеле; в) имате проблеми с дишането, като че цяла нощ сте свирили в бандата на Дизи Гилеспи, - не се обаждайте на психоаналитика си!
Състоянието ви вероятно може да се опише в три реда на латински, обаче има и по-безобидно име, и то е "Имате нужда от Солун!". Вместо да пиете успокоителни, качете се на колата и тръгнете на юг. Крайно време е а)да посетите вашия локален Marx&Sparks; б)да ядете октопод, маслини с риган, патладжан с чесън, поляти с много бяло вино, и курабийки за десерт; в)да подишате вятъра откъм морето; г)да направете кратка освежаваща духа разходка сред останките от онова, което новите историци нарекоха "балкански омлет".
Като километри, Солун е по-близо до София от Бургас. Пътят отнема около четири часа и половина, така че ако тръгнете около 7:00, ще го заварите още ухаещ на сутрешно кафе и кроасани. Към 11:30, обаче, раздвижването вече е започнало.
Haute couture бутиците и бижутерите по Виа Игнатия и по Цимиски току що са отворили.
Модиано - пазарът за храна, където можете да си купите тенекия добър зехтин или голям буркан с маринована хамсия, в този час вече прикючва с голямата търговия за деня. Продавачите на октоподи, калмари и свински бутове са утихнали и пушат цигари, подпряни на сергиите си.
По Леоф Никис, крайбрежната улица, която свързва прословутата Солунска митница с още по-прочутата Бяла кула, джогингът замира, но пък тротоарите се оживяват от 50+ годишни двойки. Те са загубили страст към пазаруването - вероятно поради нарастваща слабост в коленните стави, и прекарват съботните си предиобеди, припичайки се на слънце в кафенетата.
През това време техните деца компенсират мързела за спорт с усилен пазар. Жените в този град, които се считат за най-елегантно облечените в Гърция, традиционно прекарват този ден от седмицата в инспекция какво ново в D&G, Макс Мара, Луи Вуатон или Зара.
Една от особеностите на Солун е, че не го лови след-празничната умора. Още от първите дни на януари пазарът върви сякаш Коледа тепърва предстои. Гъркини препускат из бутиците, опипват, мерят, въртят се пред огледалните стени, купуват, опаковат, сортират, носят в торби, и когато напълно се изтощят, сядат да обядват, щастливо показвайки покупките си на олекналия с няколко стотачки съпруг.
Вероятно техният ентусиазъм е една от причините шопингът в Солун да е най-добрият на Балканите. С десетките дизайнерски магазини и молове, модерни ресторанти и кафенета и градско планиране тип "Манхатън" (последното - в резултат на пожара от 1917 г., който унищожава цели квартали до основи), центърът на Солун напомня на американски град.
Встрани от поп-културата, обаче, балканското му минало се подава от всеки ъгъл и предлага интригуваща разходка из пъстро историческо наследство.
Централно балканско пристанище и конгломерат от народи и нрави, в рамките на Османската империя той е столица на првинция Македония. И е една от най-размирните точки на полуострова.
Солун на евреите
Въпреки че българи, турци и гърци са водили в ново време серия от войни за Солун, и повечето искрено вярват, че претенциите им за собственост са основателни, в началото на XX в. градът принадлежи на евреите. От общо 120 000 жители, по онова време те са между 55 и 70 хиляди - повече от половината от населението, и поне два пъти по-многобройни от следващата по големина етническа група - турската. Прогонвани от родните си места евреи заселват Солун в продължение на почти двайсет века. За тях може да се каже с чиста съвест, че са създателите на съвременния град. Когато 20 000 сефаради, бягащи от реконкистата на Изабела и Фердинанд на Иберийския, а и Апенинския полуостров, се установяват в Солун, той все още е в руини след завладяването му от Османската империя.
Еврейската общност е приета добре от Високата порта и заселва днешния център: между ул. Игнатия и морето, от площад Вардар до кръстовището на улиците Цимиски и Мела. През следващите 400 години тя така се разраства, че когато големите пожари от 1890 и 1917 г. опустошават Солун, равносметката е над 30 изгорени синагоги, над 10 училища и домовете на около 54 000 евреи.
Днешните квартали Барон Хирш, Каламария и Рези Вардар - първи опит за модерно градско планиране, са създадени в усилията на тези хора да се спасят от бедствието.
На кръстовището на улиците Калапотаки и Димостенес, близо до пристанището се е намирала най-старата, изгоряла синагога. Една от оцелелите е Яд Лезикарон на ул. Ираклиу, а другата, основана от пришълци от Монастир и наречена "на Монастериотите", е на ул. Сингру.
По време на Втората световна война цялата еврейска общност на Солун е вкарана в концетрационни лагери и избита. Почти няма оцелели.
Солун на българите
Когато в края на XIX в. започва българското национално освободително движение, което в крайна сметка довежда до основаването на съвременната независима държава, в Солун живеят около 10 000 българи. Групата им е една пета от еврейската, два пъти и половина по-малка от турската и един път и половина по-малка от гръцката.
Градът, обаче, е един от важните идейни центрове на последвалата революция. Това е основание много хора в България да смятат и до днес, че Солун им се е полагал по право. Те продължават да го наричат с адаптирания топоним, вместо да използват древното "Тесалоники", и сънуват както пристанището към Средиземно море, така и Солунската митница: популярна, почти митична емблема на лесно благополучие, която е влязла в съвременния български език като идиом.
Самата митница е в западния край на крайбрежната променада и българи често отиват да я снимат, с риск да бъдат арестувани - може би те са основната причина това невинно действие да е забранено от гръцките власти.
В центъра на стария град се е намирала Солунската българска мъжка гимназия, първата гимназия за българи на територията на Македония и Одринско.
Много български интелектуалци от средата на XX в. са образовани в нея, преди да се изселят в България след преминаването на града към Гърция в резултат на Балканските войни 1911-1912 г. Един от тях е Симеон Радев, който е оставил картинни описания на отношенията между етносите в града. Друг е превежданият на поне 15 езика български поет-символист Атанас Далчев. Домът на баща му, адвокат и учител в гимназията, е бил в района на Лададика, но е унищожен от пожар през 1914 г.
Солун на турците
Хълмът над центъра на града, известен като Кастра, е турски квартал от XIX в. Общността, заселила се тук докато градът е провинциална столица на Османската империя, никога не е надхвърляла една четвърт от населението на Солун. Но е сложила началото на един от най-важните за Европа процеси на Балканите: основаването на светската държава на турците.
Младотурската революция започва от Солун, или по-точно - от къщата на Кемал Ататюрк на Одос Агиу Димитру, която сега е собственост на турското консулство и музей.
Сама тя е христоматиен образец за архитектурата на епохата, и е в подножието на лабиринт от застроени в същия стил улици, които криволичат нагоре към върха на хълма и минаващата по него крепостна стена.
Кастра е и единственият район на Солун, който е запазил историческия си вид. Но само архитектурно. Турците са изселени от тук по силата на гръцко-турското споразумение за размяна на население от 1923 г.
Солун на Гърците, все пак
Гърците са основното население на града вече почти век, и отдавна са го обживяли напълно. Великолепните византийски руини и цръкви, които разкъсват монотонността на съвременните постройки из целия център им дава самочувствието, че живеят на исторически свои територии.
Що се отнася до съвременната култура, най-приятната гръцка следа в нея са ресторантите. Намират се почти навсякъде, и повечето са добри и на прилични цени.
В Кастра могат да се намерят напълно автентични гръцки таверни с vino da casa - в случая - наливна Рецина, и изобилие от охтоподаки, каламараки, тарама, дзадзики и всичко онова, което човек очаква да намери в един морски гръцки град.
Надолу, към крайбрежната ивица, традиционните места са разредени от модерни ресторанти с cuisine nouveau и сладкарници, от които се носи упоителната миризма на ванилия, канела и прясно опечени курабийки.
На площад Аристотелус през зимата човек все още може да си купи салеп - питие от прясно мляко и орхидеи, наследено от Османската империя, което някога се е продавало и по софийските и пловдивските улици.
В Лададика и по малките улички между Венизелос и пазара Модиано има голяма концентрация на традиционни ресторанти.
Списъкът от удоволствия, които могат да станат част от двудневна солунска терапия, е доста дълъг. Ефектът от нея е много освежаващ, ако не се брои неизбежната тежест в стомаха в следствие на преяждане. 48 часа по-късно можете да се върнете в София с усещането, че а)изглеждате чудесно; б)разнообразието на планетата трябва да се празнува; в)не е чак толкова лошо, че Солун се е паднал на гърците - поне на около 300 км. от София човек може да яде нещо, различно от кебапчета с мерудия и свинско с кисело зеле.
