Музеят Д'Орсе - 20 години живот на гарата

Д’Орсе – като гара в началото на XX в., и като музей днес.

„Тя е превъзходна, прилича на дворец за изящни изкуства!”, заявява художникът Едуар Детейе през 1900 г., изправен гарата Д’Орсе - току що построена за Световното изложение в Париж метално-стъклена конструкция на брега на Сена.

Тогава и през ум не му минава, че след 80 години думите му ще се превърнат в реалност – влаковете ще престанат да навлизат в пероните под големия позлатен часовник, и ще отстъпят място на изкуството от неговата епоха, включително и на собствените му платна.

През 1970-те, когато Лувърът започва да се пръска по шевовете от нараства

щите си колекции, които няма къде да покаже, идеята хрумва на премиера Валери Жискар д’Eстен. Гарата отдавна е загубила своята функционалност – пероните й са се оказали твърде къси за модерните влакове.

След преустройството си, вече като Musée d'Orsay, тя събира образци на западното изкуство от 1848 до 1914 г. Както кураторите обичат да казват – изкуство от един човешки живот. Само че охолен, и в Париж, сред платната на Гоген и Синяк и класически интериорни образци в стил Ар Деко.

На 17 април в музея се открива третата изложба на фотографската агенция VU, която отбелязва 20 години от създаването на галериите Д’Орсе. В нея четирима фотографи са заснели десетки гледки и сцени, разиграли се сред стъклените стени на някогашната гара в битието й като музей.

Една от снимките в изложбата -

© Juan Manuel Castro Pietro / Agence VU