ТАЙЛАНД: Изкуството да се почувстваш добре

Тайландският масаж има много лица. Първата среща с него винаги оставя неизличими спомени. И драматично различни.

Всеки, който поне веднъж е стъпвал по плажовете на Патая, Пукет, или Ко Самуи, е бил шокиран от гледката на якички местни жени, които немилостиво дърпат и огъват наобратно крайниците на безпомощни туристи. Тези, за които това е първият сблъсък с тайландския масаж, започват да мислят за него като за национален спорт - някаква разновидност на свободната борба, в която единият противник е задължен да не удря.

Различно го възприемат онези, които най-напред обикалят будистките храмове и попадат във Ват По - люлката на народната медицина. Те са убедени, че става дума за древна наука. Причината са сложно разчертаните като в учебник по анатомия човешки фигури, изобразени по стените на най-стария банкокски храм, които обвяват цялата работа с доза академичност.

Третата, доста противоречива представа, е за тайландския масаж като еротичен форплей. Безспорно, самите тайландци са най-виновни за това, тъй като един от етикетите на затихващата им секс-индустрия винаги е бил "ТУК ПРЕДЛАГАМЕ ТАЙЛАНДСКИ МАСАЖ". До такава степен, че човек никога не е сигурен какво точно ще открие, ако почука на врата с подобна табела.

През последните две-три години, обаче, тече възродителен процес, който е на път да превърне и трите идеи в отживелица и да наложи масажа като изкуство. Изкуството да се почувстваш добре.

Силна доза японска, индонезийска, а и европейска естетика влияят върху моделирането на нови местни вкус и мода, в които раят изглежда по следния начин:

Ти си от плът и кръв, и влизаш в лобито на просторен, облечен в дърво спа-център. През тунел от тропически цветя се насочваш към светла, напоена с мириса на орхидеи баня. След десет минути в сауна, и десет - в джакузи, две тихи и усмихнати девойки с вид на неопитни медицински сестри надяват меки чехли на краката ти и те повеждат към беседка в градината. Там, под звуците на птици и щурци, те умиват за пореден път стъпалата ти с хладка вода, в която плуват резенчета лимон, розови листа, канела, и други неща, от които би излязал чудесен компот.

Повеждат те към дървен нар в полутъмна стачка, където лягаш върху скърцащ от белота чаршаф - с лицето надолу. Нагласяш го така, че да се покаже през специално направен отвор. Асоциациите с гилотина са неуместни, това е, за да не ти се смачка носа. За да ти е красиво, на пода, към който гледаш, е сложена керамична купа с фода, в която плуват цветове от _pong-pong_[ital.]. До теб са запалени няколко свещи и се чува ромон на вода.

В този момент крехката девойка се превръща в дракон и започва да те мачка толкова изкусно, че за известно време се чувстваш от памук, а после усещането за плът изобщо изчезва. Ако това е начинът, по който духът се отделя от тялото в отвъдното, предлагам да скачаме.

Финалът също е забележителен: чаша сок от студена лимонова трева, или зелен чай, и малка закуска от суши и пресни краставици, сервирани край поточе в оформена от лиани беседка.

Концепцията на класическия тайландски масаж е да "прогони" тръбичките на тялото и да оживи кръговрата на жизнените сокове. Това се прави чрез сложна система от ритмични притискания и отпускания на определени "транспортни възли" и "магистрали" по ръцете, гърба, корема, краката и главата.

Модерната идея е тази древна наука да се съчетае с успокояване и освежаване на всички сетива.

Все повече от прекрасните хотели на Тайланд предлагат това удоволствие. В Банкок някои от най-добрите места са спа-центърът "Поталай" в северната част на града, и тези в хотелите "Банян три" и "Амари". По островите в Андаманско море - Пукет, Пи Пи или Ланта, салоните за масаж са новият смислов център на луксозните курортни комплекси.

Реставрирано и обогатено, националното изкуство на Тайланд започва да материализира онзи одухотворен образ на Югоизточна Азия, който европейците от край време рисуват в сънищата си.